Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът
Маги отиде до мивката и наплиска лицето си с вода. Не смееше да погледне в огледалото, за да не срещне погледа на Тони. Накрая се усмихна и кимна.
- Добре тогава. Не разполагаме с много време. Казваш, че си сигурен?
- Да, Маги. Сигурен съм.
- Добре. Наясно си, че никога няма да опиташ от моите карам елени рулца, нали? - Тя попи водата по лицето си с хартиена кърпа. - Глупаво звучи, знам! Но наистина ми се искаше да ги опиташ.
- Ще ги опитам, Маги, просто няма да е скоро, но ще ги опитам.
Маги се отправи обратно към чакалнята, където останалите доловиха по вида й, че е настъпила някаква промяна. Тя обясни, че лекарите вече разполагат с декларацията на Тони, в която на практика са предрешени действията им. Кларънс вдигна вежди, но не каза нищо.
- Но няма да предприемат нищо, докато не разговарят с най-близкия му роднина - уточни Маги и кимна към Джейк. Очите й отново се напълниха със сълзи. - Искам да видя Линдзи. Не мога да обясня защо, но трябва да го направя. Ще ме изчакате ли, докато се върна? Нужни са ми няколко минути.
- Идвам с теб - заяви Кларънс.
- Аз също - каза Моли, след което се обърна към Джейк. - Ще наглеждаш ли Каби, докато се върнем? Моля те, не го оставяй да си играе на криеница.
Джейк кимна, леко озадачен от заръката й, но готов да я изпълни.
Тъкмо щяха да тръгват, когато Маги внезапно се обърна.
- Каби, ще дойдеш ли насам за минутка? - Очевидно Каби знаеше нещо, държеше се някак кротко и унило. Той се доближи до своята приятелка Маги, която го прегърна, опря чело в неговото и го погледна в очите. Много тихо, за да не чуе никой друг, освен него, тя прошепна: - Каби, Тони каза, че „някога“ е днес, разбираш ли?
Сълзи се събраха в ъгълчетата на красивите бадемовидни очи на момчето и то кимна.
- Д’виждане - промълви Каби и погледна дълбоко в очите на Маги. - ’Бичам те! - След което се откъсна от прегръдката на Маги и изтича при Джейк, притискайки лице в гърдите му.
Тримата не си проговориха през целия път през главната сграда и топлата връзка до рецепцията на отделението в детската болница „Дорнбехър“, където лежеше Линдзи. Кларънс бе спрян от Ананасовата принцеса, но след подробен разпит относно здравето му беше в крайна сметка допуснат в отделението. Когато влязоха в стаята на Линдзи, тя беше будна и четеше.
- Здравей! - поздрави тя, след което погледна Кларънс и се обърна към Маги с дяволита усмивка.
- Да, Линдзи, това е Кларънс, полицаят, за когото ти разказвах. Запознайте се. Кларънс, Линдзи… Линдзи, Кларънс.
- Много ми е приятно да се запознаем, Кларънс - каза момичето с широка усмивка и хвана подадената от полицая ръка.
- Удоволствието е изцяло мое - отвърна той, леко навеждайки глава, жест, който очарова Линдзи.
- Линдзи, дойдохме да се помолим за теб, имаш ли нещо против? - Моли протегна ръка и докосна лакътя на Маги с изражение на загриженост. Не че нямаше доверие на приятелката си, но намерението й я изненада. Маги се обърна, прегърна я и й прошепна в ухото със стичащи се по лицето й сълзи: - Моли, Тони иска да ти направи подарък… на всички нас. Просто ми се довери, моля те.
Моли кимна, с все още разширени от изненада очи.
- Линдзи, какво ще кажеш? - обърна се Маги отново към момичето.
- Разбира се - отвърна Линдзи с усмивка, малко объркана от сълзите в очите на всички. - Благодарна ще съм за молитвите ви. Винаги се чувствам подобре, след като някой се е помолил за мен.
- Добро момиче - каза Маги и бръкна в чантата си. - А сега ще поставя капчица от това масло върху челото ти. Не е вълшебно, просто символизира Светия Дух. А после ще поставя ръце върху теб и ще се помоля. Съгласна ли си?
Линдзи отново кимна и отпускайки се на възглавницата, затвори очи. Маги с две движения направи кръст с маслото върху челото й.
- Това е символът на Исус. Днешният ден е много специален, защото е Възкресение Христово. - Гласът на Маги подрезгавя и Линдзи отвори очи и се понадигна. - Добре съм, скъпа - успокои Маги момичето и то отново се отпусна на възглавницата и затвори очи. После Маги постави ръка на челото му, където проблясваше маслото, и се наведе напред. - Талита куми - прошепна тя, при което Линдзи рязко отвори очи и погледна Маги, но погледът й сякаш минаваше през нея. Клепачите й се разшириха и по бузите й покапаха сълзи. Миг по-късно погледът на момичето се фокусира върху Маги и то прошепна:
- Маги, кой беше това?
- Кой имаш предвид, милинка?
- Мъжът, кой беше този мъж?
- Кой мъж? Как изглеждаше? - Маги бе озадачена.
- Имаше най-красивите кафяви очи, които някога съм виждала. Той също ме гледаше, Маги.
- Аз съм със сини очи - обади се Тони. - Ако се чудиш, синеок съм. Мисля, че е видяла Исус. Той веднъж ми каза, че няма да мога да излекувам никого без него.
- Това е Исус, Линдзи - каза Маги на момичето. - Видяла си Исус.
- Той ми каза нещо. - Линдзи погледна към майка си. - Мамо, Исус ми каза нещо.
Моли седна на леглото до дъщеря си и я прегърна. И нейното лице бе мокро.
- Какво ти каза, скъпа?
- Първо нещо, което не разбрах, а после се усмихна и добави: „Най-хубавото тепърва предстои“. Това какво означава, мамо? Най-хубавото тепърва предстои.
- Не знам, слънчице, но вярвам на Исус.
- Извинявай, Линдзи - прекъсна разговора им Маги, - но трябва да се върна в интензивното отделение. Моли, време е да си вземем довиждане.
Кларънс седна до Линдзи и започна да я разпитва за книгата, която четеше, докато Моли и Маги се отдалечиха в единия ъгъл. Моли се опита на няколко пъти да каже нещо, но думите все засядаха някъде по пътя от сърцето до устните й.
- Маги, просто й кажи, че съм щастлив, че бях способен да направя това - каза Тони. - И задето ги срещнах.
Моли кимна.
- Тони? - най-сетне прошепна тя. - Ти Исус ли си?
- Ха-ха! - засмя се той на висок глас, а Маги се усмихна широко. - Кажи на Моли, че не съм Исус, но съм близък с него.
Последното накара Моли да се усмихне, но тя отново се наведе към Маги и каза:
- Тони, мисля, че приличаш на Него повече, отколкото подозираш. Не знам дали някога ще съм способна да ти се отблагодари.
- Тони казва довиждане, Моли. А също и че можеш да му се отблагодариш, като държиш под око Джейк, съгласна ли си?
- Да, съгласна съм - усмихна се Моли широко, макар и през сълзи. - Обичам те, Тони.
- Аз… аз… също те обичам, Моли. - Толкова прости думи, а му беше така трудно да ги изрече, макар да бяха самата истина. - Маги, изведи ме оттук, моля те, преди да припадна.
Няколко минути по-късно Маги и Кларънс се върнаха в чакалнята пред интензивното отделение на неврологията. Двамата останаха с Каби, докато всеки от останалите, когато бе готов, отиваше в стаята на Тони, за да се сбогува с него.
Докато Анджела чакаше да дойде нейният ред, Маги седна до нея и й подаде писмото от баща й. В продължение на двайсет минути младата жена чете, обляна в сълзи, написаните от Тони до нея редове. Накрая и тя влезе в стая №17 на отделението за интензивни грижи. Избра да го направи сама и се върна със зачервени очи и изнемощяла.
- Добре ли си? - попита я Маги и я прегърна.
- Сега съм подобре. Казах му колко му бях разгневена. Когато влязох при него, Маги, все още чувствах такъв гняв, че бях готова да изпотроша всичко в стаята, но му казах.
- Сигурна съм, че си го е заслужил, Анджела. Но причината не е била в теб, болката го е принудила да се държи така.
- Да, това е написал и в писмото си, че вината не е у мен, а у него.
- Е, радвам се, че си се решила да му кажеш за своя гняв. Това винаги има целебен ефект.
- И аз се радвам. Радвам се също, че успях да му кажа, че го обичам и че ми липсва. - Тя отстъпи назад и погледна Маги в очите. - Благодаря ти, Маги.
- За какво, скъпа?
- Не знам точно. - Анджела се усмихна уморено. - Просто ми се прииска да ти благодаря.
- Ами пак заповядай тогава. Ще предам на когото трябва твоята благодарност.
Анджела се усмихна, без да е сигурна какво имаше Маги предвид с последните си думи, след което седна при майка си и облегна глава на рамото й.
След това в чакалнята се върна Джейк, и той с много изтощен вид, но с блеснали очи.
- Сигурен ли си, че не искаш да поговориш с него? -попита тихо Маги.
- Не мога - отвърна Тони примирено.
- Че защо?
- Защото съм страхливец, ето защо! Макар да се промених коренно, страхът не ме напусна.
Тя кимна едва забележимо, колкото той да знае, че го е разбрала, и седна до Кларънс, който я прегърна и прошепна:
- Благодаря ти, Тони, за всичко. Знай, че каквото имаше в онази торба за смет, вече е нарязано на лентички в шредера.
- Кажи му, че съм му благодарен за това, Маги. И моля те, кажи му още, че го смятам за изключително добър човек. Ще поздравя майка му, стига да открия начин да се срещна с нея.
- Ще му предам.
Дойде моментът и Маги да влезе за последен път в стаята на Тони.
- Искам да сме наясно, приключихме с котките, нали така! - попита тя.
- Слава богу, приключихме с котките - отвърна Тони. - Завещанието, което оставихме в сейфа, разпределя всичко между Джейк, Лори и Анджела. Една вечер бях пиян и слушах песента на Боб Дилън, която наскоро изпя и онази певица… сещаш ли се?
