Unknown - Матю Райли Летящ старт
Жалоба
Напишите нам, и мы в срочном порядке примем меры.
Unknown - Матю Райли Летящ старт краткое содержание
Матю Райли Летящ старт читать онлайн бесплатно
Матю РайлиЛетящ старт
Представете си двайсет изтребителя да се носят по пълна със завои писта във въздуха, като се гмуркат, накланят и надминават с безумно високи скорости — точно това представляват летящите състезателни коли.
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
На Мат Мартин
Благодарности
Здравейте, читатели!
Както веднага ще забележите, в «Летящ старт» има едно съвсем ново нещо: картите със състезателните трасета и произведенията на изкуството. Досега в моите книги винаги е имало карти и диаграми, а с «Летящ старт» зная, че съм направил нещо ново, каквото не съм виждал в никой роман досега. За мое щастие това ми позволи да работя с един от най-добрите графични дизайнери в Австралия — Рой Говие от студио «Ксифос».
Макар че Рой вече беше създал ракетата на носа на «Плашилото», сега задачата беше много по-сложна. Той взе за три месеца моите (откровено казано твърде жалки) карти със състезателните маршрути и ги превърна в страхотни триизмерни произведения на изкуството с летящи състезателни коли. Благодаря му за положените големи усилия.
Освен него има и много други, на които трябва да благодаря:
Прекрасният екип на «Пан Макмилан» начело с моята невероятна издателка Кейт Петерсън (която полека-лека се превърна в апостол на разширяването на фентъзи пазара в тази страна). Джейн Новак — моята прекрасна рекламна агентка. Серина Роуъл — моята неуморна редакторка. Освен това съм задължен на Рос Гиб, Пол Кенеди, Джанин Фоулър и Джеймс Фрейзър за техните напътствия и опит. И разбира се, благодарности за търговските пътници на «Пан Макмилан», които всеки ден посещават книжарници, за да им продават моите книги. Книгоиздаването е отборна игра, а те са един сензационен отбор.
И накрая — моята най-голяма благодарност е към жена ми — Натали. Един ден, когато се върна от работа, тя ме завари — мен, голям човек — превърнал стаята в кочина с части за модели, лепило и боя, а аз вдигнах първия прототип на «Аргонавт» и заявих: «Виж какво направих — летяща кола!». Друг път, като се прибра, всекидневната беше заета от двуметров стиропорен модел на пирамида на маите. И в двата случая тя само се усмихна и каза: «Прекрасно!». Всеки писател трябва да се радва на такава подкрепа.
Да, наистина, всеки, който познава писател, никога не бива да подценява цената на своята подкрепа.
Добре, а сега стига с това и да се залавяме със състезанията.
Матю Райли
Сидни, Австралия
Септември 2004
Първа частДжейсън и «Аргонавт»
«Представете си двайсет изтребителя да се носят по пълна със завои писта във въздуха, като се гмуркат, накланят и надминават с безумно високи скорости — точно това представляват летящите състезателни коли.»
Ранд Томасън
Трикратен шампион във Формула ЛК (ФЛК)
Индийско-тихоекански шампионат
Залив Карпентерия, Австралия
Джейсън Чейсър изгуби руля си на деветата минута от началото на състезанието.
С 690 километра в час.
А най-гадното беше, че нямаше и грам вина. Някакъв откачалник от Северна Корея, който юркаше самоделен боклучарник, минаващ за блатен болид, беше изгубил контрол върху колата си, докато се опитваше да направи невъзможен завой с 9 G, и се блъсна ефектно в пълните с крокодили блата точно под носа му. Ударът размята на всички страни чаркове от болида — три парчета продупчиха опашния спойлер на Джейсън като залп от нагрети до червено малки метеорити и скапаха вертикалните стабилизатори.
Джейсън дръпна джойстика назад и някак си успя да изправи «Аргонавт» само с помощта на педалите за командване на дюзите със сгъстен въздух — и точно в този момент — рууум! — руум! — рууум! — трима от останалите главни претенденти профучаха покрай него по трасето, като вдигаха гейзери кални пръски.
«Аргонавт» намали до зависване и спря на деветдесет сантиметра над един от многото водни ръкави в огромното блато, проснало се край залива Карпентерия.
Гласът на Бъг прозвуча в слушалката в ухото на Джейсън. Бъг му беше навигатор, втори пилот и брат, по-малък. Седеше в задната част на кабината на «Аргонавт» — малко по-назад и по-високо от пилота.
Джейсън прехапа устна, изслуша го и решително поклати глава.
— Никакъв шанс, Бъг. Не съм дошъл тук, за да се откажа след първите десет минути. Още не сме свършили веселбата. Ти само дай курса, аз ще се погрижа за останалото.
После натисна тласкащите устройства докрай, завъртя «Аргонавт» и се стрелнаха по трасето.
Сутринта, когато бяха пристигнали в боксовете, усетиха някакво необичайно силно вълнение.
Бройката беше много добра — 80 000 щъкащи нагоре-надолу зрители, които заемаха местата си в гледащите към залива огромни трибуни за ФЛК.
Разбира се, броят им беше нищо в сравнение с тълпите, които се събираха за професионалните състезатели. При тях всяка бройка по-малка от милион се смяташе за лошо представяне.
Част от вълнението се дължеше на факта, че тази година имаше петима състезатели, между тях и Джейсън, които се бореха да спечелят регионалния шампионат, а това щеше да им осигури скъпоценната покана в Международното училище за пилоти във ФЛК — трамплин към професионалната лига.
Вълнението обаче беше най-силно в самите боксове. Всички шепнеха и сочеха двама отличаващи се господа, които Рандолф Харди, президентът на регионалната дирекция на Международната асоциация на ФЛК, развеждаше из вип тентата.
Шепот:
— Божичко, та това е Леклерк! Деканът на училището за пилоти…
—… другият май е Скот Сиракюз. Онзи тип, който пострада в нюйоркската катастрофа… да, онази преди няколко години, когато за малко не умря…
— Някой каза, че били дошли да изберат допълнителни кандидати за училището…
— Не може да бъде…
Джейсън огледа двамата гости, които се разхождаха из тентата заедно с Рандолф Харди.
Да, по-възрастният наистина беше Жан-Пиер Леклерк, ректор на Международното училище за пилоти във ФЛК — най-престижното спортно училище на света.
Намираше се на Тасмания — огромен остров южно от Австралия, собственост на спортното училище. Беше по-скоро подготвително, отколкото истинско училище с уроци и всичко останало. Уроци наистина се преподаваха, но по-важно беше класирането в Училищния шампионат. Това класиране осигуряваше договор с някой професионален състезателен отбор след година обучение в Училището. Затова не беше изненадващо, че повече от половината пилоти, които сега участваха в професионалната лига, бяха излезли от него.
Леклерк изглеждаше величествено със съвършено подстриганата си бяла грива и властното си държане. Джейсън си помисли, че костюмът му струва повече от състезателната му кола.
Мъжът до Леклерк беше по-млад, някъде в началото на трийсетте. Беше красавец, с изваяни черти и непроницаеми черни очи. Подпираше се на бастун и имаше такъв вид, сякаш би предпочел да му вадят нерв на зъб, отколкото да е тук на ИТРШ — Индийско-тихоокеанския регионален шампионат.
Джейсън го позна веднага. В спалнята му висеше плакат с неговото лице.
Това беше Скот Дж. Сиракюз, по-известен като Косачката — един от най-добрите състезатели, сядал в кабината на болид от ФЛК… докато преди три години не разсипа невротрансмитерите в мозъка си в ужасяващата катастрофа в Ню Йорк Мастърс. Модерната медицина можеше да закърпи всяка строшена кост, дори строшен гръбнак, обаче човечеството не беше измислило едно нещо — как да поправя човешкия мозък. Ако си съсипеш мозъка, със състезателната ти кариера е свършено, както беше разбрал Косачката.
Точно в този миг Сиракюз се обърна и леденостудените му очи се впиха в Джейсън.